User blogs

Plamen G. Pankow

hitrinoЕто, че в България вчера беше ден на национален траур. Цялата нация скърби с пострадалите при тази ужасна трагедия в с. Хитрино.
Българите отново показаха, че могат да бъдат съпричастни, кой с каквото може и кой с колкото може, защото способността да изпитваш емоциите на другите в трудни моменти те прави човек. Чувствам се горд, че в моята родина все още живеят достойни човеци, способни да усещат заедност с някого в тежък момент, което изисква чувство за равенство и солидарност.
В контекста на народопсихологията и в конкретния случай наблюдавам два коренно различни вида съпричастност.
Първият вид е съпричастността от страна на обикновените българи, които са готови да помогнат без да парадират и да страдат наравно със страдащите. Когато видят загубен дом да чувстват сякаш е техен и когато видят страдащ човек за свой близък да се поставят на негово място и да помислят за хората около себе си и да благодарят, че са живи и здрави.
Вторият вид е присъщ на политическата класа в България. Плахо, лицемерно и сантиментално да изразяват емоциите си с едничката цел да се види реакцията на ближния и чуждия с цел политически дивидент. Нетърпение да се отървеш от болезнените усещания при вида на чуждите нещастия и инстинктивното желание да се защити вътрешния мир. Гледане на проблема като на бреме и опит за замазване на положението дотогава, докогато се забрави и не се говори вече за него.
Защо пиша всичко това ли? Защото съм възмутен от реакциите на някои наши партийни лидери.
Да си бяха замълчали по-добре, но не... един щял да дари политическата субсидия на неговата партия за пострадалите. Само, че субсидията идва от данъкоплатците и респективно той не дава нищо от него за народа, а само прави евтин пиар на чужд гръб. Друг щял да дари кръв и призовал и други да дарят, сякаш имаме нужда някой да ни казва какво да правим, как да бъдем солидарни и кое е добро и кое лошо и то от устата на „честен" политик. Защо хилядите наши сънародници, които дариха кръв не се изказаха? Може би нямат нужда от евтина слава на гребена на популизма, извлечен от човешката трагедия, а просто искат да бъдат в подкрепа на пострадалите безкористно.
Трети пък се дебнат да не се засекат из улиците на селото, тъй като не могат да превъзмогнат своето его и да застанат заедно пред народа и да покажат обединение пред трагедията. Смъртта не е нито дясна, нито лява. Тя няма партия и партиен цвят, а пред нея всички сме равни! Господа управляващи, не го забравяйте!
Тази преднамерена загриженост не e от полза на който и да било политик. В малките населени места като с. Хитрино хората отдавна се чувстват забравени и оставени на произвола на съдбата. Надали повечето политици, които посетиха мястото на инцидента, са знаели къде отиват преди да погледнат картата на България, за да се убедят, че това място наистина съществува, а не е някаква "хитра" политическа шега.
Да, влаковият инцидент е трагедия, колкото е трагедия, че има хора на подобни места в България, които живеят с минимални доходи на доизживяване, ден за ден. Където разрухата и отчаянието дебнат от всеки ъгъл, а бъдещето е свързано само с емиграция.
Естествено, както винаги инцидентът ще бъде разследван и виновните ще бъдат наказани. След това ще се направи цялостна инспекция на железопътната мрежа, фактите, фирмите, товара, тест за алкохол на машинистите и т.н.
Чакайте, това май вече сме го чували, а? А дано, ама надали!
Затова от тази скромна трибуна апелирам към всички отговорни институции най-после да се наблегне на превенцията и контрола, а не „след дъжд качулка".
Защото всеки път се повтаря едно и също, хитрите политици са съпричастни за ден, а хората са почернени за цял живот!

 

Атанас Махлелиев
психолог

Plamen G. Pankow

ventislavЕдин виц се тиражира напоследък в интернет пространството и най-вече в социалните мрежи. Става дума за това, че именно сега било най-подходящото време да се нападне Русия, защото видите ли, тя била предприела изпълнението на много инфраструктурни проекти и имала нужда от работна ръка и на евентуални пленници, след успешни военни действия...!
Всъщност, митът, че някой иска да напада Русия и най-вече, че това е САЩ, отдавна е фикс-идея на много русофили и русофилстващи и у нас, и по света, защото само така те могат да изпълняват опорните точки, спуснати им от Москва.
Много от нашите сънародници, които са под влиянието на този силен наркотик, наречен Русия, са облъчени от опорни факти, според които именно Америка е виновна за световната икономическа криза. Но не само това, тези митологеми се развиват. Те придобиват по-широк и европейски мащаб. Америка е обвинявана и за това, че е виновна за кризата в Гърция, Ирлания, Испания и дори и Италия....! Да оставим настрани подробностите и нелепиците, които се сипят в подкрепа на едно такова напълно невярно и меко казано параноично твърдение.
Тук не става дума за това, дали обичаш Америка, или не обичаш Америка, тук говорим за това, че когато искаме да оправдаем едно действие с друго, то първо трябва да помислим, а не да хвърляме безумства в пространството и след това да се опитваме да ги доказваме, а това да се оказва напълно невъзможно! Процесът трябва да е обратен – да търсим фактите, а доказателствата сами ще дойдат.
Става дума за историята на една песен – сръбска песен, която се изпълнява от популярния в близкото минало Бобан Здравкович. В песента се пее за „проклетата Америка" и за всичкото й „злато". Лирическият герой се оплаква от това, че неговият брат е заминал за Америка и майката не може да спи, защото се тревожи за сина си! Мила, родна, докосваща, разтърсваща и в същото време - изключително манипулативна история..!
„...Проклета да е Америка и златото, което блести...!", се пее в рефрена, който се повтаря няколко пъти. Всъщност, с какво е виновна Америка на тези, които заминават там, за да се трудят и да изкарат пари, за да живеят, в крайна сметка, по-добре...!? Та кой ги е накарал да ходят в Америка, ако самите те не са поискали това...!? Проблемът не е на Америка, проблемът, поне на Балканите, е чисто и просто икономически и преди, и сега и той си е наш!
Нашите сънародници, които преди столетие и повече са пътували за Америка за първи път, са търсили там препитанието си. Те са искали да спечелят пари и да се върнат отново в „стария край", за да продължат живота си тук спокойно и успешно, по-успешно от преди да заминат за Америка. Тоест, Америка е начинът да заживеят по-добре тук, като спечелят пари там, с които отново тук да си купят нива и чифт волове преди, или апартамент и лека кола сега...!
Както можем да видим, нещата се променят и не съвсем, защото времената може и да са различни, хората - също, но проблемите са еднакви и тогава, и сега – хората на Балканите са бедни и един от начините честно да изкарат пари е като отидат на гурбет в земята на неограничените възможности – Америка! Това е истината в суров вид.
Няма смисъл и е напълно излишно да задълбаваме в историята на песента на Бобан Здравкович, още повече, че тя е популярна далеч преди времената на Слободан Милошевич и няма политически привкус, поне на пръв поглед. Оказва се обаче, че именно това е начинът, по който дори и днес някои наши сънародници оценяват Америка, те я проклинат, защото са я избрали...! Такава шизофренна позиция е меко казано трудна за разбиране, защото няма как да се обясни как може да мразиш някой и нещо, което първо ти сам избираш, второ, то не е неизбежно и трето, то ти помага, за да постигнеш някакви свои мечти.
Отново припомняме, че тук не стои въпросът за това дали обичаш Америка, или не я обичаш, говорим просто за логика. Защо нашенецът, смъртоносно облъчен от яркото зарево на червената звезда в Москва, възприема без грам съмнение всичко, което се тиражира като хибридна война спрямо Запада и най-вече Америка, а когато се предоставят доказателства за престъпната дейност на БКП, например, която управлява България в продължение на почти половин век, сякаш си затварят очите...!? Защо тези хора не искат да видят истината? Добре, нека продължават да мразят, когото си искат, но защо отказват да видят истината!? Ако се съмняват в нея, поне нека проверят сами, сами да стигнат до изводите, за да се убедят!
Не, целта е да се обвинява Америка, Америка е враг на всички, които искат да имат един враг, тя е дежурният и удобният враг. Това обаче е толкова старо и изтъркано, че вече се превърна в рефрен, който звучи фалшиво. Поради тази причина, песни като „Проклета е Америка" ще ги има и ще се създават непрестанно, понякога случайно, понякога и не съвсем случайно, докато има хора, на които винаги някой трябва да им е виновен. Същите тези хора ще тиражират и вицове за съвременна Русия, за това колко тя е велика, успешна и богата, така те ще се заблуждават, в заблудата си, че са прави за нещо, което е криво по историческата си природа!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София

Pages: « 1 2 3 4